+359 894 606 797/+359 899 867 862
mainecoon.lbp@gmail.com
Поздравления — ако четеш това, значи вече имаш или се подготвяш да имаш мейн куун. Това ръководство събира основните насоки за правилното хранене, но още в началото искамe да подчертаeм нещо, което научихме от личен опит: няма две еднакви котки, дори когато живеят в един и същи дом и им се предлага една и съща храна.
В нашето семейство това се вижда ежедневно — една котка предпочита определени гранули, друга ги подминава; някои обожават мокра храна, други ядат само някои консерви; има любители на сурово месо, но има и такива, които категорично го отказват. Случвало се е да предлагаме една и съща храна на няколко котки и реакциите да са напълно противоположни.
Затова, докато тази статия предлага ценни съвети, най-важното остава едно: наблюдавай собствената си котка — нейните предпочитания, навици и реакции.
Твоето внимание, комбинирано със здравословните нужди на породата, е ключът към пълноценното хранене и щастливия, здрав мейн куун.
Мейн кууните растат по свой собствен ритъм — и това е нещо, което осъзнах истински едва когато започнах да следя развитието на нашите котки през годините. Някои качват килограми бързо още от ранна възраст и изглеждат „едри“ на 8–10 месеца, докато други растат по-постепенно, разтягат се на дължина, но пълнят структурата си много по-късно.
Една от нашите котки например на една година изглеждаше още „тийнейджърски“ — по-слаба, по-фина, с недоразвита мускулатура. Когато сравнявам снимки от 1-годишна възраст и 3-годишна, промяната е огромна: тялото се е уплътнило, гърдите са се разширили, мускулите са осезаеми. Едва около третата година се вижда пълният потенциал на породата.
Един от най-честите въпроси, които ни задават, е: „Колко килограма ще стане моята котка?“ Истината е, че килограмите са ориентир, но не са най-важното. По-подробно за размерите на мейн кууните сме писали тук: „Колко големи могат да станат мейн куун котките“ — но ако можехме да предскажем още при раждането дали едно коте ще стане 5, 7 или 10 килограма, то със сигурност щяхме да умеем да гледаме в бъдещето.
От опит можем да кажем, че генетиката понякога изненадва. Имаме случаи, в които дъщери надминават майка си по размер или обратното, което е съвсем нормално. Това не означава, че майката е твърде малка, нито че дъщерята е прекалено голяма — просто природата си знае работата. Гените се комбинират по уникален начин и всеки мейн куун развива собствен темп на растеж и структура.
Затова храненето трябва да следва именно това развитие, а не само числата на кантара. Целта не е котката да бъде „по-голяма“, а да бъде здравa, балансиранa и да растe естествено за своя ритъм.
Протеинът е това, от което буквално е изградено тялото на котката. Той не е просто „хранителен компонент“, а основният градивен материал за мускулите, костите, кожата, козината, ноктите, органите и дори хормоните и ензимите, които поддържат живота. Ако мазнините са източник на енергия, то протеинът е основата на здравината и жизнеността.
Котките са облигатни хищници, което означава, че организмът им е създаден да черпи енергия и хранителни вещества от месо, а не от растения. Те не могат ефективно да използват растителни протеини (като соя, грах или зърнени култури), защото им липсват определени ензими за тяхното разграждане. Освен това растителният протеин не съдържа пълния набор от незаменими аминокиселини, от които котките се нуждаят ежедневно.
При моите котки разликата между храна с качествен животински протеин и такава с повече растителни добавки се вижда почти веднага: мускулите стават по-оформени, а козината по-плътна.
За един мейн куун това е още по-важно. Това е котка с мощна мускулатура и масивна структура, която изисква висококачествен животински протеин, за да поддържа сила и баланс. Ако в храната няма достатъчно или протеинът е от ниско качество, котката може да започне да губи мускулна маса, а това води до отпуснато тяло, по-малко енергия и дори до здравословни проблеми с черния дроб и имунитета.
Животински срещу растителен протеин:
Затова при избора на храна винаги гледай първата съставка в списъка – ако е „пилешко месо“, „пуешко филе“ или „сьомга“, това е чудесен знак. Ако обаче започва с „царевица“, „ориз“, „растителен протеин“ или „animal by-products“, по-добре потърси нещо по-качествено.
Повечето експерти препоръчват храната на котката да съдържа поне 35–40% протеин (на сухо вещество). При премиум и суперпремиум храните това съдържание често достига 45–50%, което е идеално за активна и мускулеста порода като мейн куун.
Важно е не само количеството, но и качеството на протеина. Например 40% протеин, получен предимно от соя, не е равен на 40% протеин от пилешко месо. Животинският протеин съдържа аминокиселини като таурин, аргинин, метионин и лизин, които са жизненоважни за котешкия организъм.
Практичен съвет за собствениците:
Когато купуваш храна, не гледай само процента протеин, а и източника. Ето как можеш бързо да прецениш:
За млади, активни и здрави мейн куун котки — почти никога. Протеинът е „чисто гориво“ за тях. Прекомерният протеин рядко е проблем за здрава котка, тъй като излишъкът се разгражда от организма. Но при по-възрастни котки с бъбречни проблеми ветеринарят може да препоръча по-умерена диета. Ако котката ти е млада, активна и здрава – високопротеинова храна е не просто позволена, а препоръчителна.
Мазнините често имат лоша репутация при хората, но за котките — и особено за мейн куун — те са истинско богатство. Те не са просто източник на енергия, а играят жизненоважна роля във всяка клетка на организма. Ако протеинът е тухлата, от която е изградено тялото, то мазнините са циментът и горивото, които поддържат всичко свързано и работещо гладко.
Мейн куун е голяма, мускулеста и активна порода. За да поддържа своята енергия, мускулен тонус и плътна козина, тази котка се нуждае от достатъчно количество качествени животински мазнини, богати на есенциални мастни киселини — онези, които тялото не може да произвежда само и трябва да получава чрез храната.
Един грам мазнина осигурява повече енергия, отколкото грам протеин или въглехидрати. За голяма котка като мейн куун това е важно – мазнините поддържат енергийния баланс, без да се налага да се дава прекалено голямо количество храна.
Дългата, гъста и мека козина е гордостта на всеки мейн куун. За да бъде тя лъскава, еластична и без пърхот, в храната трябва да присъстват мастни киселини като омега-3 и омега-6. Те подхранват кожата отвътре, намаляват възпаленията и предотвратяват изсушаването. Когато котката получава достатъчно полезни мазнини, козината буквално „свети“ и се поддържа лесно.
Витамините A, D, E и K са мастноразтворими. Без достатъчно мазнини тялото на котката не може да ги усвои ефективно. Затова балансираното количество мазнини не само храни, но и прави останалите хранителни вещества достъпни.
Омега-3 мастните киселини са жизненоважни за развитието на мозъка, очите и нервната тъкан при котенцата, както и за умствената острота и спокойствието при възрастните котки. При по-големите породи, каквато е мейн куун, ставите носят немалко натоварване. Омега-3 мастните киселини имат естествено противовъзпалително действие и помагат на котката да се движи по-гъвкаво, без болка или скованост.
Това са т.нар. есенциални мастни киселини, които котката не може да синтезира сама. И двете групи са нужни, но в правилното съотношение.
Ако има една-единствена съставка, която винаги проверявам, когато избираме храна за нашите котки, това е тауринът. Тауринът е може би най-важната аминокиселина в живота на котката. Той не е просто „добавка“, а жизненоважен елемент, без който тялото на котката буквално не може да функционира нормално. Котките не могат сами да произвеждат достатъчно таурин, затова трябва да го получават всеки ден чрез храната си.
Тауринът е органична аминокиселина, която играе ключова роля в множество системи на организма — от сърцето и очите, до мозъка, черния дроб и имунната система. Той не се използва като „градивен блок“ за мускулите (както повечето аминокиселини), а по-скоро като регулатор – участва в процесите, които поддържат клетките живи, стабилни и правилно функциониращи.
Можем да кажем, че тауринът е като диригент на оркестър – не свири сам, но без него целият организъм започва да „фалшивее“.
Най-богатите естествени източници на таурин са животинските тъкани, особено:
Точно затова е толкова важно храната на котката да е на животинска основа. Храни, в които преобладават растителни протеини (грах, соя, пшеница), не могат да осигурят достатъчно таурин, защото растенията просто не го съдържат.
Съвременните пълноценни котешки храни обикновено съдържат добавен таурин, за да гарантират, че котката получава нужното количество всеки ден. Обърни внимание на етикета – почти винаги ще го видиш сред последните съставки, обозначен като “taurine”.
Тауринът може да изглежда като малка подробност, но всъщност е основен стълб на котешкото здраве. При мейн куун — порода, която по природа има мощно тяло и голямо сърце — тауринът е нещо като ежедневна застраховка за добро зрение, силен мускул и дълъг, активен живот.
Минералите и витамините са като фината настройка на организма – те не изграждат тялото като протеините и мазнините, но без тях всички процеси в тялото на котката биха започнали да се „разстройват“. За мейн куун, който има голяма костна структура, тежки мускули и дълга козина, правилният минерален и витаминен баланс е от изключително значение.
Големите котки имат нужда от добре съотношен калций и фосфор, за да поддържат здрави кости, зъби и стави. Калцият укрепва костната тъкан, а фосфорът помага на мускулите и клетките да използват енергията. Ако тези два елемента не са в баланс (например има твърде много фосфор и малко калций), това може да доведе до костни проблеми или нарушен растеж при младите котки.
Не по-малко важни са микроелементите като цинк, мед, желязо и селен. Те участват в производството на хемоглобин, в поддържането на здрава кожа и козина и в правилното функциониране на имунната система.
От витамините най-съществено значение за котките имат:
Честно казано, понякога си мислим, че ако попитаме нашите мейн куун, ще получим две коренно различни философии за храненето. Истината е, че и двете имат своето място.
Сухата храна е удобна, дълготрайна и подходяща за „самостоятелни“ котки. Мейн куун често се чувства спокоен, когато купичката му е винаги пълна – така че можеш спокойно да оставяш гранули на разположение през целия ден.
Мократа храна (паучове, консерви) е отличен източник на течности. Тя поддържа хидратацията и уринарното здраве, тъй като котките по природа не пият много вода. Освен това обикновено съдържа по-малко въглехидрати и повече животински протеин. Мократа храна не е „лукс“, а полезна част от ежедневното меню – можеш да я даваш веднъж или два пъти дневно, например сутрин и вечер.
Вкъщи режимът е такъв - суха храна на свободен достъп през целия ден и мокра храна по 2 пъти на ден, придружена с мъркане, търкане и котешки монолози, ако сме се забавили дори и с 10 минути от обичайното време.
Един от най-честите въпроси сред собствениците на мейн куун е: „Колко трябва да яде моята котка?“
Истината е, че няма универсален отговор. Всеки мейн куун е различен – някои са по-активни, други по-спокойни; някои обичат да тичат и играят, а други предпочитат да се излежават в слънчевото петно до прозореца.
Затова не се вкопчвай в цифрите на опаковката – те са само ориентир, не правило. Производителите изчисляват препоръчителните количества според средни стойности, но реалният живот рядко е „среден“. Мейн куун може да тежи от 6 до 10 килограма, а понякога и повече – разликата е огромна, както и нуждите от енергия.
Възраст:
Котенцата и младите мейн куун растат дълго и имат бърз метаболизъм. Те могат да ядат значително повече спрямо теглото си, защото изразходват енергия за растеж и игри. Възрастните котки се нуждаят от по-умерен прием, а при по-възрастните е добре калориите леко да се намалят, за да се предотврати напълняване.
Кастрационен статус:
След кастрация метаболизмът леко се забавя, а апетитът често се повишава. Това не е повод за тревога, просто изисква малко повече внимание. Обикновено е достатъчно да намалиш дневното количество суха храна с около 10–15% и да осигуриш повече игра и движение.
Активност:
Мейн куун, който има достъп до тераса, двор или обича да играе активно, ще гори повече калории и ще се нуждае от по-обилна порция. По-спокойните котки, които обичат да спят дълги часове, се чувстват по-добре с по-малко количество, за да не натрупват излишни мазнини.
Климат и сезон:
През студените месеци котките обикновено се движат по-малко, но тялото им изразходва енергия, за да се стопли – това може леко да увеличи апетита. През лятото, напротив, много мейн куун ядат по-малко.
Днес пазарът е препълнен с красиви опаковки, обещания за „суперхрани“ и снимки на сочни месни хапки. Но истината е, че маркетингът често звучи по-добре, отколкото храната реално е. Затова, когато избираш храна за своя мейн куун, не гледай първо цветовете на опаковката – гледай състава и анализа.
Една добра храна не се познава по логото, а по съдържанието.
Темата за зърнените култури в храната често предизвиква спорове. Истината е, че котките не се нуждаят от зърно, но и не е задължително зърното да е „враг“. Малки количества ориз или овес могат да служат като източник на енергия и фибри, стига храната да е балансирана.
Беззърнените формули обикновено съдържат повече месо и по-малко въглехидрати – това е плюс за активните котки и за тези, които лесно наддават. При мейн куун, който има голямо тяло и добър апетит, беззърнената храна често е по-подходящ избор, защото осигурява повече протеин и по-малко „празни калории“.
Конкретни препоръки за храни, налични в България на база описаното съдържание:
Котенца – до 12–18 месечна възраст трябва да се хранят с храна, предназначена за растеж. Тя е по-богата на енергия и протеин, за да подпомогне развитието. Мейн куун може да остане на „kitten“ формула до две години.
Млади и активни възрастни – нуждаят се от балансирана енергийна храна. Ако котката живее у дома и не изразходва много, избирай формула за кастрирани котки или с по-ниска калорийна стойност.
Възрастни котки – след осмата година метаболизмът се забавя. Подходящи са храни с повече фибри, умерени мазнини и поддържащи добавки за ставите и бъбреците.
Котките не пият достатъчно, защото в природата получават достатъчно течности от плячката си. Мейн куун, със своето голямо тяло, има още по-голяма нужда от вода.
Добра практика е да се поставят две купички с вода – една близо до храната и една далеч от нея, за да насърчиш пиенето. Фонтанчетата са отличен избор – много мейн куун обожават течаща вода. Ако котката не пие достатъчно, мократа храна ще компенсира липсата.
Храненето на мейн куун не трябва да бъде сложно. Избери пълноценна храна с качествен животински протеин, осигури винаги пълна купичка със суха храна, добавяй мокра храна за хидратация, и наблюдавай котката си.
Не се влияй от моди, реклами и спорове в интернет. Всяка котка е различна. Ако твоят мейн куун има стабилна енергия, чиста козина и правилна форма – значи вървиш в идеалната посока.
Понякога най-добрата грижа не е в сложните диети, а в постоянството, вниманието и любовта, с които сипваш купичката всеки ден.
Luxury Bellus Pride Maine Coon - all rights reserved.
Design and development Rebecca Todorova.
